Възможно е несъзнателно да фалшифицирате емоциите си. Подобно на копия на луксозни часовници или чанти, има емоции и действия, които изглеждат като истински, но всъщност не са. Важно е да се научите да разпознавате тези фалшификати, особено ако вие сте фалшификаторът. Как научавайки за “емоционална интелигентност” ще ви помогне в тази задача?

Ето три от най-разпространените фалшификати, изпълнявани от добронамерени лидери.

Фалшива емпатия, за да станеш герой

Емпатията е един от ключовите компоненти на емоционалната интелигентност. Способността да разбирате и споделяте чувствата на другите създава автентична връзка и задълбочава доверието. Но истинското желание на лидера да демонстрира грижа може да надхвърли здравословните граници по непредвидени начини.

Често в разговори с лидери се случва да разкрием как нуждата им да се чувстват незаменими замъглява представата за това от какво всъщност се нуждаят, например: отчетност, обучение и насоки. Смятат, че разговорът е минал добре, защото се чувстват полезни.

Често са с идеята, че в трудна ситуация ще подходят с грижа и състрадателност към околните. Но нуждата да се измъкнат от нея, когато се сблъскат с трудността, стопира състрадателността им и ги превръща в егоисти. Когато лидерът се припознае като част от заслугата на успеха на друг човек, това отнема от увереността на другия човек и  го прави по-слаб вместо по-силен.

Когато изразявате съпричастност към тези, които ръководите, обърнете внимание на всяка нужда от това да бъдете герой, която имате. Състрадателното разбиране за предизвикателствата пред  другите е пример за  емоционална интелигентност.

Вижте още: 12-те елемента на емоционалната интелигентност. Какво е необходимо да развиете?

Необходимост да постъпваш правилно, маскирана като активно слушане.

Основно социално умение на емоционалната интелигентност е да бъдеш ефективен слушател. Да уловим казаните и неизказаните тревоги на другите демонстрира откритост към техните възгледи, желание да се ангажираме с идеи, различни от нашите, и подкрепа към другите да изразяват различни гледни точки. Повечето лидери твърдят, че искат диалог. Те вярват, че се вслушват в различни идеи и са готови да променят мнението си, когато се представят по-силни вярвания и факти. Но мнозина също така биха признали, че да се откажеш от това да си прав е болезнено и да се откажеш от възгледите си заради тези на другите, се усеща като загуба на контрол и влияние.

При сблъсъка между истинското желание да възприемат мнението на другите и нуждата да бъдат прави, лидерите могат да се преструват, че слушат.  Те всъщност се опитват да привлекат другите на своя страна, без да осъзнават, че го правят.

Направете си тест за вашата емоционална интелигентност

Например, на среща на ръководен екип, директорите на маркетинг отдела и на продажбите, опитвайки се да разрешат обща безизходица, звучат примирително и непредубедено. Всеки се опитва да „обобщи“ възгледите на другия с изявления като:

„От това, което чувам да казвате, единственият начин да се съгласите с тези квоти е, ако…“ и „Наистина се опитвам да разбера мнението ви по този въпрос, като се има предвид, че миналия месец изглеждахте по-съгласен с…“ и „Усещам, че сте наистина разочарован в момента и бих искал да намеря решение, което да работи и за двама ни, ако можем просто да се съгласим, че…“

И двамата вярват, че са искрено заинтересовани от намирането на взаимно приемлив компромис. Но никой от присъстващите не го усети по този начин. Никой от двамата пък не повярва в искреността за постигане на компромис на другия. Ако сте твърде убедени във възгледите си или сте критичен, не се отказвайте лесно от тези качества. Те не означават задължително, че не ви пука какво мислят другите. Да работите за потискане на силните си възгледи, за да изглеждате така, сякаш ангажирате другите, никога не работи, дори ако имате добри намерения. Хората са по-склонни да повярват, че сте отворени да чуете идеите им, ако смятат, че сте били ясни относно позицията си спрямо вашите.

Необходимост от одобрение, маскирано като самосъзнание.

Силно осъзнатите лидери търсят какво впечатление оставят у другите, активно търсят критична обратна връзка и признават силни страни и недостатъци на останалите. Но когато се подхранва от неутолено желание за одобрение, самосъзнанието може да се изкриви от фалшивите вярвания. Например, изпълнителен директор, който се гордее с гледните си точки, редовно моли екипа си за обратна връзка, вярвайки, че наистина я иска (и на някакво ниво вероятно го е направил). Оказва се, че просто е имал нуждата да се затвърди. Друг пример е когато отговаряме на въпрос като: Как се справям?, всички знаем, че най-доброто нещо, което трябва да направим, е просто да кажем „Страхотно“, за да можем да продължим деня си.

Всеки лидер е несигурен в нещо. Истински самоосъзнатите лидери се изправят лице в лице с тази несигурност и не прехвърлят бремето да я пренасят върху другите.

Вижте нашето практическо обучение, фокусирано върху овладяване на емоционални и мисловни състояния. Научете се как да управлявате емоционалните състояния и емоционалната интелигентност.

Способността ни да изразяваме емоционална интелигентност понякога е нарушена от непризнати, нездравословни, емоционални нужди. Ако искате наистина да използвате ефективни умения за емоционална интелигентност, обърнете внимание на неадресираните белези и празнини. Те се крият под повърхността на вашия вътрешен емоционален пейзаж. Отнасяйте се към тях честно и внимателно и ще можете по-добре да поддържате доверие и силни взаимоотношения с другите.

Източник: Harvard Business Review