Житейските правила на Милтън Ериксън
Като експерт в сферата на Невро-лингвистично програмиране, от десетки години съм вдъхновена от работата на Милтън Ериксън. И няма как да е другояче, защото това е същият Милтън, когото любимият ми Ричард Бандлър и Джон Гриндер изследват и моделират, за да създадат великолепната технология на НЛП.
Факт, който остава тайна за мнозина е, че Милтън Ериксън изкарва голямата част от живота си парализиран в инвалидна количка. И въпреки това успява да помогне на хиляди пациенти да решат свои казуси чрез силата на разговорната хипноза, чрез силата на своя ум и умело използване на речта.
Прочетете още Какво е Милтън модел и как работи?
Още по-малко известни са правилата за живота на Милтън, които всеки един от вас, скъпи читатели, може да трактува по своему, както направих и аз по-долу. Защото съм сигурна, че всяко едно носи дълбоко лично послание.
-
Животът е постоянно усилие
И вероятно всички сме съгласни с този факт, защото знаем, че нищо в живота не идва без пот на челото. Създадени сме да работим и това е единственият начин да изпреварим останалите.
-
Животът не е честен
Това, че сте добър човек, далеч не означава, че ще предизвиквате само добро. Но ако искате да се оплаквате от изненадите в живота си, спомнете си за момент къде живеете и какво притежавате, в сравнение с болшинството от останалите хора на този свят. По-богати сте, по-образовани, с по-добро жилище и шанс за развитие от всичките ви праотци и повечето от съвременниците ви.
-
Животът е пълен с болка
Докато сме живи, сме обречени да страдаме. Но не е ли това причината да се чувстваме живи? Физическа болка от счупен крак, душевна болка от счупено семейство, приятелство, предателство… Но с търпение болката отминава и ни прави по-смели, по-силни и по-готови за всичко онова, което животът може да хвърли насреща ни.
-
Всяко нещо има край
За нещастие всеки хубав момент си има край, за щастие всеки лош – също. Онова, което не искаме да забравяме, са спомените и уроците, които опитът ни съхранява за нас. А доверявайки се на Милтън знаем, че спомените често ни подвеждат, защото добавяме или променяме по нещо в тях, всеки път, когато ги извикаме. Та с това наум, можем да направим кутията си за спомени едно прекрасно място.
-
Всеки избор си има цена
И ако послушаме Милтън Ериксън, не си заслужава да съжаляваме за резултатите от съзнателно взети решения. Освен ако нямате кристална топка, с която точно да виждате и предвиждате бъдещето. Но пък тогава животът ви щеше да е далеч по-скучен. Чудя се какъв ли би бил живота без изненади.
-
Правилото за средните стойности често пъти е вярно
Доста индустрии изкарват добри пари от статистиката. Не всеки лотариен билет печели, не всеки автомобил се блъска, не всеки богат е нещастен. Когато знаем каква е обичайната развръзка на нещата и вземем необходимите минимални предпазни мерки, тогава заслужава ли си да се тревожим?
-
Единственото постоянно нещо в живота е промяната
И е важно как я приемаме, дали сме готови да живеем с нея. Планетата се променя, климатът, световният океан, планините. Кои сме ние да вярваме, че можем да преминем живота си без адаптивност? Времето не може да бъде спряно или върнато назад. И само ако приемем тази реалност, можем да отделим достатъчно енергия за всички прекрасни неща, които ни предстоят, ако сме готови да стъпим напред и да ги прегърнем.
-
Само онова в сърцето и главата ви има значение
Някои избират да са нещастни, други минаваме през живота с лека глава и сърца пълни с радост. Животът ни е онова, върху което се фокусираме. И всичко може да бъде променено с щипка хумор и доза любопитство. И, разбира се, килограм упоритост и тон работа.
-
В живота получаваме каквото заслужаваме, гарнирано с добър или лош късмет – или комбинация от двете
Всеки, който е имал късмета (или тоталната липса на такъв) да се изправи и говори пред голяма аудитория, знае, че в повечето случаи добрата подготовка води до успех. Което за някои е същото, като да направят усилие да си купят лотариен билет, ако ще очакват печалба, но пък тук статистиката е различна. Понякога помага да си на точното място, в точното време и с точните хора. Защото, съгласете се, в историята за Рокфелер ябълките са само за разкош и възпитание, преди да почине леля му и да му остави онези милиони. Но се питам, друг на негово място би ли имал силата да се хвърли и да умножи този късмет?
-
Животът е създаден за аматьори
Всеки един от нас е такъв. И ако го повярваме, вярвайте ми, ще минем през живота си по детски и леко, защото няма закъде да бързаме. Раждаме се, живеем и не бързаме да умрем. А останалото е детското желание да пораснем, да сме по-добри, по-успешни. Стъпка по стъпка. Все едно се учим да ходим.
Автор: Лора Арнаудова