За съзнателното и несъзнателното вземане на решения
От три седмици насам всяка сутрин в 7:30 сядам на любимата кръгла масичка, поставям чаша кафе и бутилка вода до компютъра, поемам въздух и започвам да пиша. Искам да пиша за съзнателното и несъзнателното вземане на решения, за възможностите на сложното и простото, за същност и структура на несъзнателната мисъл. Вчера за момент пуснах телевизора и попаднах на интервю на един професор по физика, който недвусмислено се бунтуваше, че науката доникъде не била стигнала в изследването на вселената и как дори квантовата физика се оказва недостатъчна да обясни поведението на частиците. Допаднаха ми думите му, не толкова заради съдържанието им. Надявам се всеки знае, че частиците менят поведението си в зависимост от гледната точка. Допадна ми, защото най-после някой си авторитет открито заявява недостига на традиционните структурирани и трудни научни методи. Вниманието в никакъв случай не трябва да води до мисълта, че холистичните подходи дават верните отговори, по-скоро комбинацията от двете може да доведе до по-добри резултати. Тези мисли прилепнаха към темата за съзнателно и несъзнателно вземане на решения и оттам нуждата от цялостно използване на двете в зависимост от присъщите им характеристики.
Първо, вземането на решения е двигател на ежедневието. Всяко действие, всяко желание или цел, без значение в коя сфера от живота се манифестира, зависи от тях и има конкретни последици за бъдещето на самия човек и неговите следващи желания и действия. Някой би си помислил, че вземане на решения чрез подробен анализ на предимства и недостатъци ще произведе по-добри решения. Доста романтична идея. Ако се замислите как сте взели най-важните и ключови решения в живота си, ще разберете че това съвсем не е така. Защо? Защото се оказва, че сложните решенията, взети без участието на внимание, са по-лесни и носят по-голямо удовлетворение. Те са интуитивни. Защо? Защото несъзнателната мисъл има капацитета да обработва повече битове информация едновременно и още само тя има достъп до цялата структурирана и неструктурирана информация от предходните преживявания, докато съзнателната мисъл ползва ограничена и стереотипна такава. Какво от това? Съзнателните решения са пригодни за взимане на прости решения, несъзнателните за сложни. Поради емоциите, важността на личните въпроси и ограниченото внимание, асансьорите на вземането на решения се задръстват и се пораждат чувства като недостатъчност, обърканост, раздразнение и оттам липса на сън, мигрена, стрес и др., без значение дали въпросите са свързани със здравето, любовта, семейството или работата. Вече сте уловили смисъла интуитивно. За любопитните, тези, които искат да се развиват, предлагам два взаимно съвместими пътя. Единият е да се опростяват проблемите, а другият да се прочисти намерението. Първият ще подобри съзнателното вземане на решения, вторият несъзнателното. Как, е въпрос на практиката.
През тези три седмици написах осем статии преди да стигна до тези няколко реда, осем раздела в развитието. За умението да бъдеш човек, за управлението на сетивата и състоянията, за значението да срещнеш точния човек в точния момент, за случайностите и удовлетворенията от собствените усилия, за подреждането на вътрешното време, за единството на менталните стратегии, за намерението, вниманието и езика. Общото помежду им е, че всяка развива различна характеристика от съзнателното и несъзнателно вземане на решения. Целта е удовлетворение.
Автор: Лора Арнаудова