Спорът може да бъде ключът към успеха в една компания – ако лидерите успеят да обучат хората да го правят по здравословен начин. Научете в статията ни и как да постигнем продуктивност на работа.

Изследвания показват, че когнитивното разнообразие прави групата по-умна. Две глави са наистина по-добри от една, а много глави са още по-добри, особено когато всеки е готов да сподели своя опит и мнение.

Проучвания показват също, че повечето сливания не се провалят поради конфликт. Те се провалят от „организационното мълчание“, което произтича от страха от конфликт. Това е същата причина, поради която, ако търсите знаци, че една романтична двойка е на път да се раздели, „да не говорите“ е по-добър водещ индикатор от „много да се карате“.

Въпреки че различното мислене и разногласията могат да бъдат неудобни, те по-скоро ще накарат партньори или екип да постигнат напредък, иновации и да излязат с иновативни решения, отколкото консенсусът и „хубавите“ разговори, в които хората сдържат какво мислят.

На теория това означава, че група като, да речем, Конгреса на САЩ, трябва да е доста добра в решаването на проблеми. Стоте членове на Сената на САЩ идват от 50 различни щата и са от различни поколения. Следователно и различните гледни точки. Това води до спор. Но начинът, по който го правят, е пълен с интелектуална нечестност. А „правилата“, които управляват техните дебати, са неефективни за насърчаване на продуктивен дебат.

За съжаление повечето от нас, попадат в подобни клопки. Всмукани сме в опитите да „спечелим“ – за да изглеждаме добре или да не направим групата, която представляваме, да изглежда лоша – което ни кара да пренебрегнем логиката и доказателствата, които противоречат на първоначалните ни вярвания. И така се борим, без да напредваме много.

Можем да променим тази динамика, като се придвижим към по-ефективен дискурс (обмяна на различни идеи) и дебат (доводи честно „за“ и „против“ достойнствата на тези идеи), като обучаваме хората да възприемат правилните навици. Ето как:

Не забравяйте, че всички сме в един отбор.

Почти всички дебати попадат в една от трите категории:

1) Такива, при които целта е да убедиш хората, че си прав

2) Целта е да изглеждате по-добре от опонента си

3) Целта е да се намерят по-добри решения заедно. Третият е този, който ни помага да извлечем максимума от когнитивното разнообразие на групата. За да насочите хората в тази посока, подгответе сцената, като започнете дискусията със споделена цел, изследователски дух и акцент, че всички са в един екип. Предложете тези напомняния:

– Тук сме заедно в духа на разследване, като другари, а не противници.

– Нашата обща цел е да намерим най-добрия начин да постигнем набелязаното.

– Всички гледни точки в услуга на тази цел са добре дошли.

– Няма „победител“. Отборът печели, ако напреднем.

– Всеки е равноправен участник. Няма йерархия или специална тежест, придавана на гледната точка на един човек спрямо тази на друг.

Поддържайте фактите, логиката и темата под ръка.

Един от най-трудните — и решаващи — елементи на един продуктивен дебат е поддържането му в една посока. Аргументите са склонни да се разпадат, особено когато хората чувстват, че техните идеи са атакувани. За съжаление, когато хората са силно съпричастни към мнението си, те са склонни, често подсъзнателно, да прибягват до логически грешки, избягване на въпроси, лоши факти и откровена измама. Или навлизат външни въпроси, за да подкрепят тезата си и да отвлекат вниманието на хората от контрааргументите. Важно е лидерите (и участниците) да бъдат бдителни, така че нито едно от тези лоши поведения да не се промъкне в дебата. Кажете на хората да спазват тези правила:

• Дебатът не е за това на кого му пука повече, кой е най-шумен или кой е най-силен.
• Без сложни реторични тактики.
• Правете разлика между факти и интерпретации (истории, които хората имат за фактите).
• Идентифицирайте логическите грешки и превъртете назад.
• Проверете валидността на твърденията за факти и анализирайте качеството на доказателствата, а не само доказателствата.
• Ако дебатът се насочи към други теми, посочете го и нулирайте.

Не го правете лично.

Аргументите няма да пробият, когато хората чувстват, че тяхната идентичност е под обстрел. Емоцията и егото започват да играят много по-голяма роля и всеки става по-малко склонен да оценява гледните точки на другите, което значително намалява потенциала за иновации или решаване на проблеми. За да гарантираме, че дебатите няма да бъдат отклонени по този начин, трябва изрично да смекчим нашите аргументи. С други думи:

• Без обиди и лични нападки.
• Стойте далеч от въпроси, които дават преценка на хората, а не на техните идеи. Вместо въпроси като „как можа да повярваш на това?“ или „защо не виждаш?“, задайте въпроса „какво ви кара да се чувствате така?“ или „какво ви доведе до това заключение?“
• Дайте на хората предимството на съмнението. Приемете, че намеренията на всички са добри.
• Награждавайте хората за това, че водят групата напред, вместо да бъдат „прави“.

Бъдете интелектуално смирени.

За да бъде един дебат наистина продуктивен, участниците трябва да са готови да уважават всяка гледна точка и да променят мнението си, когато е необходимо. Това е, което психолозите наричат ​​интелектуално смирение –  едно от най-важните умения, които един добър лидер – и продуктивен дебатиращ – може да развие. Просто следвайте следните препоръки:

• Не приемайте нещата лично.
• Изслушвайте и уважавайте всеки човек и неговата гледна точка, дори и да не сте съгласни.
• Признайте, когато осъзнаете, че грешите, и весело отличете добрите попадения на другите.
• Бъдете любопитни. Дори лошите идеи могат да бъдат полезни; те могат да ни помогнат да намерим нови и по-добри начини.

Важно е за всеки, участващ в даден дискурс – независимо дали става дума за индивидуален разговор на кафе или публична дискусия в заседателна зала – да илюстрира тези навици. Но лидерите (или който и да е с най-голяма власт в стаята) трябва да са първите, които ги демонстрират.

Запишете се на Лидерска Академия.

Източник: Harvard business review