Защо толкова много успешни бизнес лидери подтикват компаниите и колегите си да правят повече грешки и да се възползват от провалите?

Точно след като става изпълнителен директор на Кока-Кола, Джеймс Куинсли призовава всички мениджъри да преодолеят страха от провал, който се е загнездил в компанията още от времето на гафа с „New Coke”. „Ако не правим грешки,” настоял той, „не полагаме достатъчно усилия.”

Въпреки че по това време компанията се радва на безпрецедентен успех сред своите абонати, изпълнителният директор на Нетфликс, Рийд Хастингс се опасявал, че невероятната стрийминг услуга има твърде много хитови шоута и твърде малко нови такива. „Коефициентът ни на хитове е твърде висок в момента,” казва той на една технологична конференция. „Трябва да поемаме повече рискове… да правим повече нови неща…”

Дори изпълнителният директор на Амазон, Джеф Безос, може би най-успешния предприемач в света, защитава идеята, че растежът и иновациите на компанията му се градят на нейните провали. „Ако предприемате смели ходове, те ще бъдат нещо като експерименти,” обяснява той скоро след като Амазон купува Whole Foods. „И ако са експеримент, не знаеш предварително дали ще сработят. По своята същност експериментите имат шанс за провал. Но няколко големи успеха компенсират дузини опити, които не са се получили.

Посланието на тези изпълнителни директори е лесно да се разбере, но за повечето от нас, много трудно да се осъществи. Много лидери и организации живеят в страх от грешки, погрешни стъпки и разочарования, което води до много малко иновации и креативност. Ако не си подготвен/а да се провалиш, не си подготвен/а да се учиш. И, освен ако хората и организациите не успяват да да се учат толкова бързо, колкото светът се променя, те никога няма да могат да растат и да се развиват.

Но какъв е правилният начин да грешиш? Има ли похвати, които позволяват на организациите и отделните хора да прегърнат необходимата свързаност между малките провали и големите успехи?
Smith College в западен Масачузец имат програма, наречена „Да се провалиш добре”, която обучава студентите на това, което всички трябва да научим. „Това, което се опитваме да предадем че, че провалът не е дефект на ученето, а е свойство“, казва Рейчъл Симънс, която ръководи инициативата. Всъщност, когато студентите се записват за нейната програма, получават „Сертификат за Провал”, който декларира, че те са „упълномощени да оплескват, прецакват или провалят” връзки, проекти, тестове или която и да е друга инициатива, която изглежда изключително важна и в същото време „да бъдат напълно достойни, съвършено отлични човешки същества.” Студентите, които са подготвени да се справят с провала са по-силни и по-дръзки от тези, които очакват съвършенство и безупречно представяне.

Това е урок, който си струва да се приложи и в бизнеса. Патрик Дойл, изпълнителен директор на Domino’s Pizza от 2010, е един от най-успешните бизнес лидери. Той настоява, че всичките победи на компанията се основават на неговата готовност да се изправи пред възможността за грешки. В презентация пред други изпълнителни директори Дойл описва две огромни предизвикателства, които пречат на компаниите и хората да бъдат по-открити относно провала. Първото предизвикателство, казва той, се нарича „склонност за пропускане” – тенденцията на повечето хора с нови идеи, които избират да не ги преследват, защото неуспехите могат да навредят на кариерата им. Второто предизвикателство е да се преодолее „отвращението към загубата” – тенденцията да играем, за да не загубим, вместо за да спечелим, защото за повечето от нас „болката от загубата е два пъти по-силна от удоволствието от победата.”

Създаването на „разрешение да се провалиш е стимулиращо,” обяснява Дойл, и необходимо условие за успех, ето защо той озаглавява презентацията си „Провалът е опция.” И това може би е най-важният урок от всички. Само попитайте Рийд Хастингс, Джеф Безос или новият изпълнителен директор на Кока-Кола: Няма учене без провали, няма успехи без временни поражения.

Автор: НЛП България