Едно от най-важните неща в Древността е била способността за убеждаване на масите и за обединяването им в обща цел. Способността ни да формираме сложни социални структури – т.нар. култури – е изградена на основата на говоренето. Науката, която се занимава с убеждаването на групи хора и говоренето пред тях се нарича реторика.
Защо е важно да изучаваме това изкуство, а именно силата на добрата реторика? Днешното време е Златна епоха на споделянето на информация. Това означава, че всеки ден ние плуваме в океан от реторика. Когато сме способни да предадем нужната информацията на аудиторията, да се свържем с нея, да спечелим нейното одобрение, тогава можем да я насочим в желана от нас посока. Несъмнено, овладяването на публичната изява е крайъгълен камък на днешния успех.

Как се учим на реторика?

Има много курсове, книги, събития и какво ли още не по темата. Най-сигурният начин е да правим това, което са правили великите оратори. С други думи, да извлечем техния модел на говорене, да го наподобим и да се упражняваме в него. Днес искам да се спра на една противоречива историческа личност, позната като един от най-великите оратори в историята – Уинстън Чърчил.

Уинстън Чърчил е министър-председател на Британската империя по време на Втората световна война и през това време изнася речи, които вдъхновяват британците в борбата срещу нацистите. В една от първите си речи той казва: „Не мога да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот“. Неговата решителност, вдъхновяваща природа и непримирима твърдост са това, което спомага за преодоляването на най-голямата криза в историята.
Чърчил е бил известен оратор. Между 1900 и 1955 г. той е изнасял минимум по една реч на седмица. (За тези от вас, които обичат математиката това са над 2860 речи общо). Макар и да е утвърдил името си на трона на ораторското величие, е важно да отбележим, че и той не е роден с тази дарба.

Подобно на много от нас, на Чърчил му е прилошалаво, когато е идвало време да направи обръщение към публиката. За да се справи, използвал целенасочени упражнения. Той е известен с това, че е изнасял речи пред огледалото, променял е каквото е било нужно, драскал е на тефтера си бързи бележки, писал и пренаписвал речите си. С други думи, един от най-великите оратори на всички времена се е подлагал на болезненото упражнение на проба-грешка.

За да се изгради като оратора, който познаваме, Чърчил изучавал публичните изяви на Дизраели, Гладстон, Кромуел, Бърк и Пит. В собствените си речи използвал и научения от баща си Рудолф груб език. Това му помогнало да говори на език, близък и разбиран от масите. За да ангажира вниманието на публиката, Чърчил майсторски използвал целия диапазон на гласа си – от тих, нежен, интимен, до мощен и волеви. И наблягал на хумора, като великолепно средство за установяване на връзка със слушателите.

Ето някои запомнящи се цитати на Уинстън Чърчил:

Ще ме попитате каква е нашата цел. Моят отговор е прост – победа. Победа на всяка цена, победа над терора, победа независимо колко дълга и тежка ще е войната, през която ще минем.

…Ще се сражаваме във Франция, ще се сражаваме в моретата и океаните, ще се сражаваме с растяща увереност и сила във въздуха, ние ще отбраняваме нашия остров, каквото и да ни струва това, ще се сражаваме по крайбрежието, ще се сражаваме в районите, където би могъл да слезе врагът, ще се сражаваме по полята и улиците, ще се сражаваме по нашите хълмове, няма да се предадем никога.

Нека следователно се стегнем за нашия дълг и да се държим така, че ако Британската империя и нейната Общност съществуват хиляда години, хората все още да си казват: „Това бе техният най-добър час.

Повече за техниките, магията на изказа и сценичното поведение на Чърчил и други велики оратори ще научите на курса:

Автор: НЛП България