Управление на времето или управление на живота?
Ако съществува една област в живота, в която всеки един от нас иска да се усъвършенства, то без всякакво съмнение това е управлението на времето. И ако можехме да получим по още някой час, освен 24-те, които имаме на разположение, то това желание щеше да е във всеки коледен списък. Да не говорим за златните рибки. Повече време за работа, кариера, семейство, игри и забавления, повече качествено време за себе си.
Как да управляваме времето?
Всъщност, не познавам по-абсурдно желание от това да управляваме времето. Самата идея, че можем да контролираме часовете, минутите, секундите е нелепо. Може би е по-добре, по-смислено да се разберем, че не времето е важно, все пак всеки от нас разполага с 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и 365 дни в годината и е много по-важно какво правим с наличното време, отколкото да мечтаем да удължим неудължаемото. Управление на живота ни, вместо управление на времето би трябвало да е фокусът на всеки от нас. Или както бихте се съгласили, качеството е по-важно от количеството. Важно е с какво запълваме дните и седмиците си, какъв е кратко-, средно- и дългосрочния ефект от всяко наше занимание и каква удовлетвореност то ни носи.
В бизнес среда как да планираме?
И ако в бизнес живота често попадаме на курсове и програми за управление на времето (абсурдно, както вече казах), и знаем добре как и на кого да делегираме, кое е спешно, кое важно, кое и двете, учат ни как да планираме, как да водим дневник, да управляваме outlook-а си, то рядко срещам подсказки как да намирам щастие в това, с което се занимавам. Или как да не мисля постоянно за следващото мъмрене, което ще ми спретне шефът ми. Или пък как да не се тревожа за следващия deadline (от самата мисъл за смъртта ме побиват тръпки). А дигитална ваканция? Има ли сред вас такива смелчаги, които са готови да изключат устройствата си и да бойкотират имейлите за седмица, месец? Защото светът може да свърши, а ние да не разберем. А и какво ще правим после с онези стотици, хиляди имейли, които сме натрупали в такъв момент на безрасъдство. Да не говорим кой ще напазарува довечера, защото някой трябва и да сготви, и кой ще вземе децата от спорт… И още, и още…
Май са прави хората: 24 часа не стигат. Защото съществуват десетки убийци на време. Капани, в които всеки от нас попада ежедневно: разсейвания, прекъсвания, тревоги. Тревоги – бруталният опит на съзнанието ни да ни открадне от специалните моменти на вътрешно спокойствие и щастие.
За съжаление, мнозина от нас умеят да управляват дневника си… реактивно. И огромната част от задачите в него не зависят от тях. Нито пък са плод на техен житейски избор. Шефът ми каза да направя това и това. Детето трябва да ходи на солфеж и английски. Мъжът ми е в командировка, т.е. аз трябва да взема и химическото. А този строеж на метрото затвори целия квартал – направо задраска цели два часа от деня ми. И така три години.
Основния компонент в управление на живота
Основният компонент в управлението на живота, на увеличаването на щастието и удовлетворението, е менталната хигиена. Това означава насочване на съзнанието в продуктивна посока и премахване на онези убийци на време и създатели на стрес, които ни дърпат назад.
Автор: Явор Арнаудов
Запишете се на обучението Управление на времето с НЛП.