В пещера живеят хората оковани във вериги.  Прекарват живота си в тъмнина. Гледайки към идващата отвън светлина, виждат само отражения, обърнати сенки на животни, хора и предмети.

Тези сенки са единствената реалност за окованите. Те никога не са виждали истинската им форма.

Един ден, човек, живеещ в пещерата, е освободен. Излиза от пещерата. Изкачвайки се на повърхността, очите му за първи път познават светлината. Първоначално, ярката светлина го заслепява. Плавно очите привикват. За пръв път проглежда. Започва да изучава обектите и хората. С течение на времето разбира, че сенките, които бил смятал за реални в пещерата, са просто отражения на действителните обекти. Осъзнавайки истината за живота, човекът се връща обратно в пещерата. Опитва да обясни на други, че сенките са фалшиви, а истина пряко наблюдаема.

Но тъй като те никога не са излизали навън, отхвърлят гневно твърденията, защото не могат да разберат различното от своето пряко, макар илюзорно, наблюдаемо.

С тази алегория, Платон се е опитал да илюстрира неспособността на философите да накарат обществото да прозре обективни истини. Хората приемат онова, което могат да разберат и отричат казаното извън тяхното разбиране.

Притеснително е да видиш и да чуеш истината. Затова умът избира сянката на предположението и тъмнината на робството. Невежеството е блаженство.

Онези, които говорят истината, биват потиснати от обществото.

Изисква се смелост за да се изправиш първо пред истината за себе си, а после  пред другите. И накрая да бъдеш свободен.

Тази метафора е все още валидна в днешното световно устройство.

Надявам се всеки да има смелостта да излезе от пещерата, защото истината те прави свободен!

Разгледайте предстоящите обучения на НЛП България: ТУК