През февруари 2014 г. стачката в лондонското метро научила специалистите по мениджмънт на гъвкавост и приспособяване. Тъй като само някои линии на метрото били затворени, фрустрираните лондончани трябвало да променят пътя си до работа и обратно. Учени от университетите Оксфорд и Кеймбридж открили в последствие, че около 5% от пътниците продължили да използват новите маршрути и след възобновяване на движението на всички линии. Дългосрочните икономически ползи за пътниците, които оптимизирали пътуването си до работа, се оказали по-големи от краткосрочните разходи за прекъсването на нормалната работа на метрото.

COVID-19 – голямото предизвикателство:

Глобалната епидемия на COVID-19 представлява далеч по-голямо предизвикателство за корпоративния свят от стачка на транспортни работници. Загубите се разпространяват почти толкова бързо, колкото и болестта. Анализатори от Голдман Сакс предвиждат, че растежа на компаниите от S&P 500 ще бъде в застой. Потребителите харчат предимно за хигиенни кърпички, маски и консервирани храни. Страхът от пандемията вече намалил стойността на редица компании по света с предполагаеми 7 трилиона долара.

Някои компании, както лондонските пътници, ще се върнат на автопилот, когато заплахата отмине. Но за други прекъсването ще има дълготрайни последици – ускорено развитие, което вече е било в ход в бизнес организациите. Следващите няколко месеца са един огромен експеримент за това дали новите технологии ще позволят масово дистанционна работа на служителите, ускорявайки преобразяването на офиса. А за фирми, които вече за тревожат за доставките си по време на тази търговска война, вирусът дава още една причина за реорганизация.

Последствията:

Да вземем първо служителите. Компаниите трябваше да се запитат дали да им позволят да пътуват, да посещават конференции или дори да ходят в офиса. Във всичките три случая отговорът е “не”. Много големи фирми забраниха пътуванията, които не са от ключово значение. Резервациите за авиолинии и хотели паднаха рязко.

Големи корпоративни ивенти се отменят. Google и Facebook направиха някои от своите партита изцяло с телеконференции, а Армани показаха последната си колекция онлайн.

Извънредната ситуация показа наяве колко са раздути някои бюджети за пътуване и колко неефикасно се използва офис пространството. Големи британски и американски компании плащат средно по 5000 долара годишно за наема на работна площ за един служител. В същото време, само 40-50% от бюрата са използвани оптимално. В проучване, проведено сред 600 000 офис служители миналата година, двама от пет анкетирани отговарят, че офис средата им пречи да са продуктивни. Ако техните мениджъри открият, че продуктивността се увеличава – или поне не намалява – със стоенето вкъщи, могат да погледнат по друг начин на дистанционната работа.

Вторият начин, по който компаниите преосмислят бизнеса си е в областта на доставките. Големи фирми разчитат на хиляди доставчици. Средно една компания от S&P 500 поддържа складова наличност за около 66 дни, а някои дори и по-малко. При сегашния сценарий, поддържането на по-големи материални запаси и по-близки доставчици може да се превърне от прахосване в необходимост.

Корона вирусът няма да накара бизнес пътуванията и глобалното производство да изчезнат. Китайските фабрики ще възобновят темповете си на производство, а не след дълго пътуващите ще се върнат на летищата. Но кризата ни дава шанс да експериментираме с нови начини на работа и да поставим под въпрос старите навици. Ръководителите на бизнеси трябва да се отворят към новите възможности.

Научете повече за нашите Бизнес Академии.

Автор: НЛП България