Регресията:

Странно е, че хората вярват в преражданията. Повечето са наясно, че липсват каквито и да било научни доказателства, и все пак, водени от любопитство, търсейки отговори на екзистенциални въпроси или привлечени от желанието за себепроявление, на драго сърце се подлагат на регресия.
Процъфтява колективната илюзия, умело ръководена от търговците на духовни прозрения и невероятните, емоционално наситени разкази на завърналите се воини, робини или принцеси.

Каква съм била в миналите животи?

Аз съм родом от Видин. През 87-ма бях първолак. В голямото междучасие, при биене на звънеца, ние – децата, умрели от глад – се втурвахме към лавката с надежда да си купим закуска. Изборът винаги беше ограничен, а наличностите се изчерпваха бързо, особено баниците. Ние се нареждахме на дългата опашка, но баничка рядко оставаше, защото големите или бяха по-бързи от нас, или ни пререждаха. Баничките бяха предпочитани, защото бяха финансово достъпни. Все пак мама ми даваше по 50 стотинки на ден.

Гледах през зацапаното стъкло на витрината на лавката, броях оставащите закуски, после поглеждах към скупчилите се деца, преброявайки и тях – приложна аритметика.
Разбира се, баничките свършваха бързо и моето внимание се местеше към останалите артикули. Погледът ми винаги оставаше омагьосан от скъпите принцеси. Искаше ми се да си купя, но те струваха по лев и двайсет.
„Ох, Принцесо, любима моя, желана и недостъпна!“

Получаваше се нещо като регресия, само че в този живот. Сега, когато връщам лентата назад, яркият спомен от моето желание проектира в съзнанието ми голяма, топла, ухаеща принцеса.

Питам се: все още ли искам принцеса? Тих вътрешен глас ми казва, че вече мога да си позволя принцеса, но уханието от спомена е все още тъй силно и надделява, отговаряйки категорично: „ДА, искам!“

Става ми смешно, защото, събуждайки се от транса, си припомням една статистика: всяка втора жена, посещавала регресивен сеанс, в предишен живот е била „Принцеса“ – персийка, египтянка, римлянка, африканка, французойка…
Регресиите са скъпо удоволствие, а егото обича да се храни с най-изящните принцеси.

Друг е въпросът, че днешните принцове май се облизват на кифли, казано на западноевропейски – кроасан!

И тогава се питам: има ли смисъл да се правят регресии? Каква полза имам от съзерцаване на принцеси през витрината на времето? Ако някой се надява провидението или „дея фортуна“ да го посети, защото му липсва увереност, дали няма да е по-разумно да се подложи на прогресия?
На съвременен език ѝ казваме планиране – основна функция на рационалното мислене, която подпомага постигането на конкретни резултати. Планирането е като архитектура на сграда.

Архитектите проектират сгради и желаят да видят своите проекти построени. И както добрите архитекти съобразяват точните количества изолация с климатичните особености, така постигнатите резултати предпазват чувствата от измръзване.

Автор: Лора Арнаудова